logo
 
?

казино бон шанс

Но със сигурност ще научите нещо повече за първите 7 години на общото им отроче, как митичната абревиатура остана само с три букви и кой е пропуснал шанса си да шества днес редом с тях. „ Това е анонсът на книгата на варненската топжурналистка Невяна Троянска „ТИМ – отборът, който превзе България”, от която ще ви представим няколко „парчета”. Тя е, може би, първото печатно произведение, изкупено на 100% преди да напусне рампата на печатницата.

Също като древните, които са смятали, че светът е стъпил на гърбовете на три кита, стратезите на ТИМ са издигнали цитаделата си върху три солидни основи, доказали устойчивостта си през хилядолетията – военната дисциплина, информацията и страха. Купувачите бяха лирическите герои в повествованието, а книгата веднага бе отпечатана във втори тираж, който също е тотално изчерпан в книгоразпространителската мрежа.

Мероприятието се състоя през месец май 2011 г., благодарение на Издателство „Слънце”. Докато кучето ми – едномесечен шар пей, свикне с мисълта, че е най-малкият ми син.

Месец след премиерата, авторката на бестселъра спечели ежегодната награда „Сърце и слово срещу наркотиците“, учредена в памет на известната ирландска разследваща журналистка Вероника Герин, убита от наркомафията. Кой ли е подозирал тогава, че това „майчинство“ ще даде старт на една странна връзка с империята, която вече владее България – ТИМ.

„Сърце и слово срещу наркотиците“ бе връчена на Невяна от Общинския съвет по наркотични вещества в Благоевград и посолството на Ирландия в България. Невяна падна жертва на кадровата промяна във Вестникарска група България, след като 15 години беше отговорен редактор на регионалните страници „Твоят ден” във вестник „Труд“! Опазил ме Господ да претендирам, че познавам в детайли бившата охранителна групировка.

Временно управляващият посолството на Ирландия г-жа Иймър Фрийл връчи наградата на Невяна Троянска на г. И до днес повече от половин Варна не вярва, че Невяна е написала и публикувала книгата си без одобрението на героите в нея – ТИМ. Варненска зима с всички полагаеми екстри на този сезон край морето – вятър, който е в състояние да издуха и последните гънки на мозъка ти, или мъгла, дето бавно, но сигурно го превръща в тресяща се пихтия, без сянка за каквато и да е мисъл. Трябва да си луд, за да решиш да си вземеш отпуска в такова време. Нито пък съм на „ти“ с дебрите във фирмите, които крепят скелета и движат мускулите на настоящия икономически конгломерат. Нямам и амбицията да се правя на писател, макар че, откакто се помня, си вадя хляба благодарение на словото.

Интервюто, което имах честта, да направя с нея дни, след като получи наградата на името на Вероника Герин„Разследващата журналистика в България се случва на инат”може да прочетете в секция Свобода, подсекция Свобода на изразяване. И досега не съм съвсем сигурна защо, но в един момент реших, че може би си струва да се напъна и да събера на едно място парченцата от пъзъла, който редя вече 30 г. Но пък ТОЧНО ТАКИВА спомени, в които по парадоксален начин се кръстосват страхът на обикновения варненец от ТИМ и параноята на ТИМ дори от случайните реплики в публичното пространство по техен адрес, май не съм срещала. Ако още не сте се отказали да продължите, надявам се в следващите страници да откриете за себе си и нещичко ново, и нещичко любопитно, и нещичко, което да ви накара да се усмихвате, докато четете.

Покрай вестникарската си практика (и все нямам време да доредя картинката). И може би да синтезирате по свой начин формулата на щастието, в която властта и парите са само малка част от съставките.

Във всеки случай, не защото кътам в тефтерите си разтърсващи и скандални разкрития – мераклии за български Щирлиц на подземния фронт в т. Кафе с призовка и бръмбари Няма нормален човек, който в 9 ч.

Сутринта да си е влязъл в кожата, без да е изгълтал минимум кофа кафе. Можете да си представите как се чувствах, докато търчах с парцала след малката плюшена топка, която през 10 минути ме сюрпризираше с нова локвичка на пода. Когато разбра, че съм аз, въздъхна с огромно облекчение и извади от чантата си дебел плик.

А през това време кафето бавно изстиваше, заедно с шанса ми скоро да се добера до него. Подаде ми го заедно с химикалка и призовка за подпис.

А после се усмихна някак гузно и взе да се извинява за „Довиждане“.